ДЪРЖАВНИТЕ ПСИХИАТРИЧНИТЕ БОЛНИЦИ – В ЗАДНИЯ ДВОР НА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
За протеста, проблемите, нерешени през годините, за тъжните реалности и липсата на държавна подкрепа – пред НДТ –директорът на Държавна психиатрична болница – Карвуна, д-р Тихомира СТЕЛИЯНОВА
След приключване на нощната смяна, част от колективът на ДПБ „Карвуна“ се включи в тридневния национален протест за достойни условия на труд.
Д-р Стелиянова, макар че не се даде почти никаква гласност, стана ясно, че колегите Ви от Севлиево са инициирали протест. За какво простират работещите в държавните психиатрични болници и присъединява ли се ДПБ Карвуна към този протест?
Изцяло подкрепяме протеста, чийто инициатор са колегите от ДПБ „Севлиево“. Предвиждаме да бъде в три дни, понеделник, вторник и сряда, които предстоят на 17-и, 18-и 19 март. Веднага искам да подчертая, че протестът ще се състои по всички правила и законови изисквания и няма да се отрази на грижата за настанените пациенти, тъй като в обявените дни ще има дежурни екипи от лекар, медицински специалисти и санитари при болните. В демонстрациите ще участват само здравни работници, които са в почивен ден или отпуск.
Нашите искания са към Министерство на здравеопазването, защото то е собственик на тези болници и то трябва да защити нашия интерес – финансов и всякакъв друг, респективно – да защити интереса на болните, които се лекуват в държавните психиатрични болници, а те са около 2100 души, пред Министерство на финансите.
Какви са исканията на работещите в държавните психиатрични болници?
Първото ни искане е за въвеждане на национална система за оценяване труда на работещите специалисти в държавните психиатрични болници. Настояваме за зачитане на труда на тези специалисти за втора категория. На трето място искаме 50% увеличение на заплащането на нашия труд. А именно, възнагражденията за санитари да достигнат 1600 лв., за медицинските сестри минимум 2400 лв., за лекарите 3378 лв.
Работещите в системата на държавните психиатрични болници са изключително мизерно заплатени. За пример мога да дам заплатите в нашата болница, те са горе-долу такива и в останалите държавни психиатрични болници. Началник на отделение, който тази година прави 74 години, има 46-години трудов стаж, от които 45 са по специалността, получава заплата 2719 лева. Медицинските ни сестри, всички са възрастни. Най-младата ни сестра е на 48 години, получава чисто около 1615 лева. Това е срамно. За да си осигурят едно прилично съществуване, на лекарите, психолога, медицинските сестри… им се налага да работят на повече места.
Доколкото разбрахме обаче, не става дума само за искания за възнаграждения. А и за условия на труд, уважение на този труд и ангажираност на държавата…?
Разбира се. Условията и за лечение на болните, и за труд са мизерни. Бивши конюшни, бивши работилници. Имаме изразен недостиг на медицински специалисти. За пример мога да Ви дам отделението за мъже с остри психози. Там работят 7 медицински специалисти, един от които е в дълъг болничен, а по график за целодневно и нощно дежурство влиза само 1 медицински специалист на 22-ма болни, санират 1 човек през деня, такова е положението и в другите отделения. А дежурен лекар на целодневно дежурство е 1 на 4-рите отделения. Без охрана и крайно лоша инфраструктура до лечебното заведение, която води при необходимост до затруднение и забавяне на оказване на помощ от полицейски екип или пожарна.
Трябва да се отбележи, че според стандарта в острите отделения съотношението на болни-персонал трябва да бъде едно към едно до едно към три, а у нас е едно към десет, до едно към двадесет и двама. Изобщо не можем да говорим за качество на медицинските услуги, колкото и да се стараят колегите. Работим с демотивирани хора, остарели хора, изхабени хора. Освен недостига на персонал, при нас има недостиг на 2 лекари, на пет-шест медицински сестри. Другият ни голям проблем е средната възраст, която е твърде висока.
Недостигът е огромен, ние сме в състояние на свободно падане в пропастта и съвсем скоро ще ударим дъното с персонала. Не идват нови хора, защото предпочитат да постъпват на работа в друга област, където заплатата ще е много по-висока от тук, а и кой млад специалист ще дойде при условие, че всеки път трябва да изминава 6 километра крайно разбит път и да полага специализиран труд в мизерни условия.
Споменахте прословутите 6 километра от село Сенокос до психиатричната болница, които километри определено могат да съперничат на лунен пейзаж и за които се пише и говори от години… Но май не става дума само за пътя, до който управляващите все не стигат?
Уви, така е. По Националната стратегия за психично здраве бяха одобрени 18 лечебни заведения, които да бъдат реновирани в различна степен, а нашата болница е встрани. Макар че имаме уверение за евентуално отпускане на средства за ремонт на рухващи покриви, имаме проведена обществена поръчка и подписан договор с фирма за ремонт, но до тук… От миналия юни няма никакво движение по уж решения казус, няма постъпление на средства, няма обяснение кога и дали това ще се случи. Същия проблем е и за пътя с. Сенокос – с. Карвуна, а става въпрос за 6 км, които са на решето, те не са ремонтирани от момента на първото поставяне на асфалта. Много обещания, много уверения, но фактите са такива, каквито са. Пътят е за офроуд състезание, а не за превоз на болни, персонал, не дай Боже да затрябва спешно присъствие на линейка, пожарна или полиция…
Какви пациенти лекувате в Карвуна?
Ние сме лечебно заведение, в което се настаняват психичноболни хора по Закона за здравето, както и такива, извършили тежки противоправни деяния, вкл. и хомоциден акт по Наказателния кодекс, които на практика са неизписваеми и остават с години в психиатричното лечебно заведение. Повечето психичноболни хора са с крайно тежък социален статус, без настойници или такива, които не желаят да се грижат за тях. Не случайно и към днешна дата в държавните психиатрични болници живеят около 300 психичноболни хора. В ДПБ Карвуна трайно пребиваващите са 16 на брой, при капацитет на лечебното заведение 90 места в 4-те отделения. В болницата има уникално и единствено в страната по своята същност „Отделение за лечение на психично болни лица с активна белодробна туберкулоза“. Освен медикаментозна терапия, колективът е въвел редица дейности, които подпомагат възстановяването на пациентите посредством увлекателни занимания. Хоспитализираните в болницата организират благотворителни кампании с изработени от пациентите коледни сувенири и мартеници, понастоящем тече и подготовка за Великденските празници.
Вероятно съпоставката с подобни лечебни заведения в други европейски страни ще бъде малко тъжна…
Ще бъде много тъжна! По света психичното здраве е важно, обръща му се голямо внимание. Изключително много се работи за профилактиката и превенцията в тази сфера и за лечението на хората с психични разстройства, но у нас, уви… Ние сме в задния двор на българското здравеопазване. Процентът, който се отделя за психично-здравна помощ у нас е около 2 % от общия бюджет на здравеопазването. В цивилизования свят, към който се стремим и към който принадлежим географски, този процент е 10%. Пет пъти разлика.
Дванайсетте държавни психиатрични болници тънат в мизерия, в недоимък и отношението към нас – работещите в тези болници е лошо, което означава, че отношението е лошо и към лекуващите се над 2000 души именно в тези 12 държавни психиатрични болници. Ситуацията е много тежка и драматична.
Сабина ДУКОВА